Не
Въобще не мисли, че ще бъда покорна!
Ще си крия лицето с яшмака от грижи,
ще крепя на главата си теб неуморно
и от дните безсолни, гердани ще нижа...
Ще ме храниш с огризките, дето остават,
от обилния ти господарски обяд,
ще ме караш смирени поклони да правя,
и когато едва се държа на крака.
И макар, че насила съм с тебе венчана,
и привидно в покорство привеждам глава,
и да стъпваш по мене, пътека се скланям -
не мисли, че изцяло ти принадлежа.
Не мисли, че ще бъда послушна и кротка.
(Нищо, че над главата ми свири бичът.)
Няма в ъгъла жалка да хлипам, защото
как са диви очите ми - ясно личат.
Зная колко са тежки плесниците дето
ще получа от тебе за всяко "Не ща!",
но ще фъфля със смях, скришом, някоя песен,
през кръвта на разбитата моя уста.
И да мачкаш, да ме унижаваш жестоко,
да изгубя докрая човешко лице,
пак не чакай да бъда покорна, Животе!
Най-добре е да вдигнеш от мене ръце.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
