Въобще не мисли, че ще бъда покорна!
Ще си крия лицето с яшмака от грижи,
ще крепя на главата си теб неуморно
и от дните безсолни, гердани ще нижа...
Ще ме храниш с огризките, дето остават,
от обилния ти господарски обяд,
ще ме караш смирени поклони да правя,
и когато едва се държа на крака.
И макар, че насила съм с тебе венчана,
и привидно в покорство привеждам глава,
и да стъпваш по мене, пътека се скланям -
не мисли, че изцяло ти принадлежа. ...