Не
Не, не съм луда вече по тебе
и замаяна вече не съм.
Отлетя като песен на лебед
надалече вълшебният сън.
След омаята идва пробуда
и проглеждане след слепота.
Аз отдавна събудих се друга,
за това е виновна страстта.
Тя държеше ме в плен на мечтите,
с кръв изписваше стих подир стих.
Неумело се чувствах честита,
неусетно враждата открих.
В мойте вени мъстта запулсира
и омразата корени впи.
Завъртя се в спирала Всемира,
очарован, след кралския пир.
На трапезата гаснех, принцеса,
в стогодишен изпаднала сън.
И обичала, с пламък небесен,
на това, дето казват, че съм.
А съм само звезда упорита,
запиляна в космичната вис.
И опитах да бъда честита,
докато разгадах те: артист.
Все така си оставаш далечен,
даже близо когато си бил.
И в краката ти бързо се свлече
куп тълпа, дето вика ти: "Бис"!
Все едно... Не съм луда по тебе.
Песента за пореден път пях,
със мелодия с трели последни...
От какво ли така ме е страх?
© Елия All rights reserved.
