Странно, нашето не бе любов,
то си бе мъчение на телата.
Ние бяхме брилянтини във обков
и кафезът бе от позлата...
Ние светехме със завиден блясък, ...
Заповядай, вземи си черешка с отрова
или праскови, с омраза напоени...
А може и от ягодата нова,
носеща смърт в листата си зелени!
Отхапи си от ябълката на Снежанка, ...
Ето това е моето море с прибоя,
шумът от вълните и солените пръски...
И фарът, и на сирените воя,
изрисуваните нощи с вълшебни пръсти!
Това ли цял живот съм мечтала? ...
Мълчание, а до мълчанието се търкаля
топка от чувства безполезни навита...
Тълпата ехиден и празен поглед не сваля
и сякаш "Къде е?" безгласно ме пита.
Любовта, прегърбена вече от дългите години, ...
Аз още те обичам, мило мое момиче!
Две разплакани слова...
Ето, в краката ти покорно коленича
и смирено подпирам колената си в прахта!
Аз още те обичам, ти си глуха, ...
Днес всичко във нас е отново първично,
и онези древни огньове се наддигат пак...
Открито да се изразяваме е съвсем неприлично,
но след милион години, тогава чак,
може би отново ще докажем, че сме хора, ...
Черти и отсечки отново в образ се подреждат,
наслагват се смело щрих след щрих...
И две очи изрисувани ме поглеждат,
точно тези, от които преди наслада пих!
Отсенки и нюанси своето място заемат, ...
Не казвай нищо, просто любов е,
не търся отклик, ни споделеност...
Както казваш ти: Нареждат отгоре!
И трябваше да се реша на тази откровеност!
Ето, казах го, вече съм свободна... ...
"Хей, здравей, отново се срещаме!
Виж, пак е лято и не сме променени..."
Само промяната вътре усещаме
в чувствата ни от години стаени!
Вярно, преди години се обичахме - ...
Времето се влачи - бавно, мързеливо,
тромаво и протяжно стрелките отмерват.
На всички им е някак си сънливо
и от хладната скука те потреперват!
Сякаш филм със забавени кадри - ...
Ще се срещнем някой ден след години
и за поздрав ще подам ръка.
Не, просто няма как да те подмина
ще се спра, за да те поздравя.
Ще те питам как живееш, дали си доволен, ...
Привет, гледаш ме някак странно,
нима си изненадан от тази среща?
Погледът ти към мен бяга постоянно
и оставя по лицето ми следа гореща.
Изучаваш моите чувства старателно, ...
Кристална чаша, вино горчиво,
звън на празнични камбани...
И стая - пространство мълчаливо
с витаещи болки - неразбрани!
Самота, а до самотата нож... ...
На външен вид привидно спокойна
в сърцето си война повеждам...
Кавалерията на чувствата си в редица стройна,
за бой да се стягат им нареждам!
На външен вид привидно нормална, ...
Усещам те нощем като нежна ласка,
в очите ми звезден миг е приютен.
Но безпокойство все на сън ме стряска
и въздухът със аромата ти е напоен.
Докосването е чувство за усещане, ...
Затварям се в себе си, потъвам...
Как от мечтата си да се откажа?
В живота често се препъвам,
но нека сега за нея ти разкажа...
Да я опиша със всички детайли, ...
Не, не казвай, че искаш да си с мен!
Не ще ти повярвам, защо го правиш?
Защо почерняш днешният ми ден?
Нима не успя да ме забравиш?!
Не коленичай, защо правиш това, ...
Казват дръзка и безотговорна съм била,
и още - непостоянна и невинна...
Като от лък изстреляна стрела,
и като вещ - крехка и старинна!
Мислят, че съм неуловима антилопа, ...
Тя е тази, която без колебание те прие,
когато аз те отблъснах безразлично.
Тя е малка, все още е дете,
но на глупостта ми се присмива цинично!
Тя е тази, която знае какво иска, ...
Виж, дъждовните улици са пропити
с миризмата на вчерашния ден...
Там във локвите сълзи са скрити
и кален е поривът стаен!
Там дъждовните капки се губят ...
Теб те помня все нежна и бяла,
слънце пробило облаците сиви...
Първото свидно лице, което бях видяла,
помня как на татко казваше "Мили...
... виж малкото, розово вързопче, ...
Ето и едно от любимите ми... Дано ви хареса!
Разкопчавам горнището си бавно
и го пускам в краката ти да се влачи...
От очите ти отпивам мълчаливо и жадно,
а сърцето ми за твоето моли и плаче! ...
Нещо по-грубо, но според мен и по-реалистично...
Виж, пръстта е още топла и мека,
а сълзите на близките му капят.
А теб те стопля в джоба ти чека
и тези пари чувствата ти стапят! ...
Открих те в редовете на моето сърце,
там старателно се беше скрил!
Вписан си като мастило от перце
и като жива твар в мене си се впил!
Безметежни бури до тебе довявах ...
Не питам, оставам мълчалива,
пред очите ми кадри заемат позиция...
Душата ми тръпне свенлива,
а в нея - дупка от муниция!
Обстрелваш ме с погледи ясни, ...
Не брой минутите, няма да се върна,
вещаят ти само дълго очакване!
Сили не откривам пак да те прегърна...
чувствата нямат нужда от отпечатване.
Да ги вържем? Нали си съгласен? ...
