Не бери синеоките ружи
Няма нужда да идваш в дома ми по здрач,
не бери синеоките ружи,
по килима останал след ланшния сняг
още чувам как обич се губи.
Не е приказно лято, ни трендафил в розе,
но когато на пръсти се вдигна,
зад оградата тухлена има море -
само мое, гипсирано с шина.
Няма нужда да сядаш в дома ми смирен,
сред вечерния славеев присмех,
аз оставам по навик с дъха си снишен
и не спирам наум да ти пиша.
Не е приказна нощ, нито има комин
да излезе навън всеки пушек...
Зад оградата тухлена посадих си мечти -
не откъсвай ми сините ружи.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
