Не бих оставил словото да мръзне...
Не бих оставил словото да мръзне
в забравата на зимата, отвън.
От моето сърце не ще откъсне
мълчанието влюбеният звън.
И в блянове, в химери и във сън
на лирата ми струните трептят,
и няма да пропадна жалко вдън
тъгата ми щом стихове пламтят.
Послания към тебе ще летят
в посоките различни на света.
За теб над всичко ще се извисят
с безкрайна чувственост от любовта.
От хилядите песни, вярвам аз,
една поне ще чуеш в топъл час.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
