Не брой ми вълните крайбрежни
Ах, как ми се иска да кажа:
„Забравих го, отдавна приключи”,
а друго усещам и трови ме
ароматът, в шишенце заключен.
И вдишвам те сутрин, щом стана,
към теб крадешком се протягам
мисловно, а ръцете ми празни
всяка вечер самички си лягат.
Защо крадеш от мойта невинност?
Защо разбушува мойто море?
Не брой ми вълните крайбрежни,
а отиди във Онези ръце.
Не разплитай косите вълнисти,
не плувай сред мойте вълни.
Защо отново при мене се връщаш?
Нима не знаеш? Вече нямам очи...
Тях отдавна по теб ги изплаках
и чашата с Вечност строших.
© Стефка Георгиева All rights reserved.
