Sep 10, 2008, 11:02 PM

Не бързам да си тръгна

  Poetry » Love
941 0 27
Лист по лист събличай мойто тяло
и бавно, много бавно ме обичай...
Люби ме нежно и ефирно. Като вятър.
Докосвай с погледа си, даже мойте мисли.

Ще ти помогна. Гледай ме в очите.
Виждаш ли сега какво изричат...
От устните ти май са изкушени
и жадни чак до дъно да обичат.

Не ми разкривай мъжката си сила,
подгонена от страст неудържима.
Прелюдията много ти отива
в сатенената нощ неповторима.

Тежат ми дрехите. Коприната ме пари.
Разкъсай ги. (Окови са по мен).
А после, със целувки ме обличай.
Лъжи ме, че от мен си запленен!
...................

Лист по лист събличай мойто тяло
и бавно, много бавно ме обичай...
Не бързам да си тръгна. Не разбра ли!
Във къщи ли... не ме очаква никой.

                                          
You're Not From Here>>>

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....