Не чувате ли?
Отекват в мен от бъдното камбаните
и всеки удар с болка се разбива.
Разтърсват те в душата ми събраните
страдания.Сърцето ми изтръпнало се свива.
Пулсират в мен от древното до сетното
епохите, понесли се към бъдещия хаос.
Аз търся пак богатството, безценното...
До гуша съм затънала във нанос.
Към вас крещя днес пак, експресни пътници!
Не чувате ли истинския зов?
На суетата поставете граници!
Очаква ви всемирната любов...
© Стойна Димова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
