Не гладко
 

или “Карат ме да пиша гладко”

Карат ме да пиша гладко,
няма да зарадваш татко,
щом като ги пишеш тия,
т.е. тая тъпа поезия.

Дразниш с фразеологизми,
многоточия, тъпизми,
сигли-бигли, съкращения,
абе глупави творения.

Скоби слагаш, а кавички
шибаш, като пойни птички,
мамиш разни ученички,
и задяваш се със всички!

Обобщаваш, и цитираш,
Стоп! Защо не репетираш, (бе)
и си служиш със чуждици,
(моля моля, моля... Моляяя!)
зная двадесет езици!

И претупваш, и претрупваш,
и конкретно се “изтупваш”
като някой стар “галфон”,
абе, див маймун на клон!

Люшкаш се от стил висок,
после пишеш “скок-подсок”
като скапан бял лебéд,
преминаваш на

     НОВ РЕД!

А пък тия запетайки,
ох, пък, тия, мила майко,
по-добре пийни си чайче,
и хапни едно кравайче!

Виж си само дереджето,
я си трай там до кюмбето,
щекотливо ви го казвам,
после почвам да наказвам!

Даваш линкове напразни,
пишеш мътно, безобразно,
правила не съблюдаваш,
абе, къв се въобразяваш?

Възклицаваш, Ох и ААаХ!!!!
шапка слагаш, Мономах,
“ът” го, “а” го и дефактус
никакъв кОлтурен сат(к)ус!

А пък си емоооционален,
аз съм, пишеш: Гениален!
Вазов съм, и още Гьоте,
а пък вий, вий сте идиоти!

Туй е кракто и не-гладко,
моля ви, простете татко,
но, следвайки  таз пътека
на Нева с Умберто Еко,
...
най накрая ще ви кажа...
майната му на типажа!

(В допълнение към наръчника за гладко писане :)