И не искам ден да бъда без теб
в свят от обвивки и мрачни лица.
Лица без лик и с низко величие,
маскен бал с изродени сърца.
И не искам ден да премина без теб
в пустота и смълчани стени.
Няма веч’ вяра в душите прокудени,
Сизиф край скалата мълчи.
И не искам ден без ръцете невидими,
в дъжд изваяни сред скали.
Там те някога бяха безпесенни,
но сега слепотата ги приюти. ...