И не искам ден да бъда без теб

в свят от обвивки и мрачни лица.

Лица без лик и с низко величие,

маскен бал с изродени сърца.

И не искам ден да премина без теб

в пустота и смълчани стени.

Няма веч’ вяра в душите прокудени,

Сизиф край скалата мълчи.

И не искам ден без ръцете невидими,

в  дъжд изваяни сред скали.

Там те някога бяха безпесенни,

но сега слепотата ги приюти.

Аз не искам да вървя без душата ти,

в чужди пътеки да крача едва.

Тях прегърнала ги е самотата ни,

век без теб бях, после станаха два.