Не искам
652
0
0
И не искам ден да бъда без теб
в свят от обвивки и мрачни лица.
Лица без лик и с низко величие,
маскен бал с изродени сърца.
И не искам ден да премина без теб
в пустота и смълчани стени.
Няма веч’ вяра в душите прокудени,
Сизиф край скалата мълчи.
И не искам ден без ръцете невидими,
в дъжд изваяни сред скали.
Там те някога бяха безпесенни,
но сега слепотата ги приюти.
Аз не искам да вървя без душата ти,
в чужди пътеки да крача едва.
Тях прегърнала ги е самотата ни,
век без теб бях, после станаха два.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криста Всички права запазени
