Влезе в живота ми, а не те исках.
Намести се в сърцето ми, а не те исках.
Всяка твоя дума ме караше да мечтая, а не го исках.
Сега остана само тъмното миналo, което не искам.
Болните спомени, които ме убиват по малко.
Изтрий ги, защото не ги искам.
Безчувственото ми сърце вземи, не го искам.
Въздуха ми вземи, той вече не ми трябва.
Ще легна в студената земя, само това искам.
Далеч от теб... да спася душата си,
единственото, което имам...© Биляна All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
