Не искам да съм победител,
нито на живота зрител.
Не искам да съм на върха,
нито изхвърлен на брега.
Не искам тръпки екстремални,
нито сънища банални.
Не искам пътища без край,
нито заключеник в сарай.
Искам слънцето да ме гори,
и вятър в моите коси.
Искам дъжд да ме вали,
и сняг под мен да се топи.
© Лъчезар Геловски All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
