Не искам да ме виждаш паднала на колене!
На кръстопът съм... Няма да те обвинявам!
Ти взе решение и... всъщност то е моят край...
Бъди щастлив! - аз вече няма да се появявам,
като дете на прага на намерения Рай...
Не бе щастлив... А болката променя!
Ти бе добър, но после опозна умората.
Защо човек любов с омраза сменя
и подражава горестно на хората?!
Това не зная - не можах и да науча,
а виждах как се ражда в тебе всеки ден.
От грешка в грешка се опитвах да сполуча
и да покажа най-чудесното, заложено във мен.
Но твоята любов не беше многократна,
тъй както слънцето топи снега,
сега стоя и се опитвам да отгатна
коя ли ще е новата ти "хубава жена"...
Но... има ли значение за мен това?
Щом нашите ръце не са преплетени в едно.
Щом вече не отправяш влюбени слова
и в мен вали безспирно, като из ведро?!
Върви!...
Почакай! Още нещо!
Не гледай, докато си тръгваш, моите очи!
Макар и в този ден от Май да е горещо,
след няколко секунди по лицето ми ще завали!
Върви! И не обръщай вече поглед!
Не искам да ме виждаш паднала на колене!
Аз няма да крада от тебе още...
Върви! И силата да стана ми отне!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Това ми дойде вече сложничко, Фабер!
Моят съвет към теб е да следваш друга една важна истина- че само Бог знае кой и колко го обича! -
Monny : "Лирическата обича обекта, който я е наранил, въпреки постъпката му- дефакто тя е изпълнила цитатите!"
Лирическата, обаче, може би не обича достатъчно Бог!?...И, все пак, ти Мони, в случая може би следваш, явно, повече само "обичай", съобразно(?) написаното от светителя Теофан Затворник:
"Какъв прост закон! Само две думи: обичай Бога, обичай и ближния си. Дори още по-малко – една дума: обичай! Защото, който истински обича Бога, той в Бога обича и ближния си, и който истински обича ближния си, обича и Бога. "
В действителност, просто не трябва да се забравя (особено щом като е "на колене"
и (цитирам отново): "Не се радвай за мене, мой неприятелю! Макар и да съм паднал, но ще стана" (срв. Мих. 7:8 )
-
Благодаря ти, Фабер! Но ми е трудно да разбера какво общо имат цитатие от Библията със стихотворението? Лирическата обича обекта, който я е наранил, въпреки постъпката му- дефакто тя е изпълнила цитатите!
-
Виж сега, Мони...: Щом и е отнел силата (да стане) значи и е станал поне малко враг. Тогава тя може да каже: ,"Не се радвай за мене, мой неприятелю! Макар и да съм паднал, но ще стана" (срв. Мих. 7:8 ), а също така, може да се моли за него, съобразно "Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят" (Мат. 5:44)
Това, което съм написал, го разглеждай и информационно - като една възможна трактовка, опираща се на съответни цитати!
-
Поздрав!!
-
Буквално, Рефаб! Нали лирическата по-горе е паднала на колене...
-
Мони, какви са тези капитулации - "И силата да стана ми отне", или използваш, просто, хиперболи!?
-
Благодаря ви!
Белла, кога не съм писала искрено? -
Браво, Мони!
Страхотен стих, от душа! -
харесах стиха ,а израза болката променя е страхотен и единствен ,поздрави
-
"... От грешка в грешка се опитвах да сполуча
и да покажа най-чудесното, заложено във мен..."
Поздрав за стиха, Мони! -
Харесах! Особено силен е финалът!
-
!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
