Не искам да спя
Не, не искам да спя. Ще проспя нещо важно.
С упорити очи пак оглеждам нощта.
И животът ми цъка... (От росата е влажно...)
А до мен спи дълбоко нечия самота.
В тоя час омагьосан на потайности сини
ще се случи навярно нещо само за мен.
Ще се върнат обратно всички мои години,
в детството ще потъна със забравен рефрен.
Ще съм малко момиче, наивно и мило,
ще сънувам красиви, добри чудеса.
Ще ме тегли връвчицата на бяло хвърчило,
ще прескачам през локвите с разпиляна коса.
Не, не искам да спя. Детство мое прекрасно,
идвай с мене на среща всяка нощ в три часа.
Знам, добри чудеса трудно случват се. Ясно.
Но прескачам през локвите с разпиляна коса...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
