Не искам да съм друга
Не искам да съм друга
Ще те обичам - знам,
дори и да не искам.
Понякога съм смешно-луда
и всеки зов ми е излишен.
Понякога съм светло-чиста,
в безмълвие избистрена.
Не исках да се спирам,
не исках, не и този път.
Звездите са далечни -
какво не ми достигна,
сърце ли, мисъл или жест,
или е някаква обреченост?...
Животът си върви,
черешата тежи от плод,
а орехът зелен до невъзможност...
Какво ме мъчи в този ход,
защо душата безплодно онемява,
защо далече е денят,
а нощите на приказка не стават?
Изтънченост, копнеж и... нищо...
По дяволите, колко е часът,
а аз не мога, дори не искам
да съм друга...
© Галя Николова All rights reserved.
