Не искам да те загубя
Не искам никога да те загубя,
всичко истинско си ти за мен,
но ако умра преди да се събудя,
ще отрониш ли една сълза за мен?
Кой ще те боготвори ако си тръгна,
кой ще те обича в този час,
от сърцето твое болка се изтръгва,
не съм при тебе аз.
Кой ще те желае толкоз силно,
кой любов ще ти дари,
кой ще страда толкоз силно,
когато няма да сме двама аз и ти.
Тя ли ще те гушне да те утеши,
тя ли себе си ще ти даде,
болката ли тя ще приглуши,
дали ще бъде твое нейното сърце.
Не вярвам толкова да те обича,
макар, че си отдавна нейн съпруг,
ще ти бъде нужно малкото момиче,
което не обикна нивга друг.
Ще си спомниш миговете ни красиви,
ще търсиш сините добри очи,
ще си спомниш колко искахме да сме щастливи,
дали тогава ще поплачеш ти?!
Не вярвам да признаеш болката в сърцето,
не вярвам, че ще страдаш ти за мен,
но вярвам, че когато видиш ти морето,
ще си спомниш ти, макар за миг за мен.
Загледан в синьото небе ще видиш,
мойте тъжни и плачещи очи,
във вълните моите прегръдки ще познаеш,
а морето е напълнено със моите сълзи.
Пясъкът ще ти напомня за моето страдание,
а чайките за моята измъчена душа,
изгревът е моето нестихващо желание,
ще си спомниш как направи ме жена.
Ще си спомниш как целуваше очите,
които сълзи лееха в нощта,
ще си спомниш малкото момиче,
което те обичаше най-много на света.
Ще ме търсиш ли когато няма да ме има?
Ще желаеш ли да бъдеш пак със мен?
Ще заплачеш ли когато няма да ме има?
Ще тъжи ли твоето сърце за мен?
Ще искаш ли устните ми да целунеш?
Ще страдаш ли поне малко за мен?
Дали за мене ти ще бленуваш,
Когато няма да съм вече при теб?
Не искам никога да те загубя,
всичко истинско си ти за мен,
но ако умра преди да се събудя,
ще отрониш ли една сълза за мен?
© Сиска Георгиева All rights reserved.
