Mar 12, 2015, 2:23 PM

Не искам вече да те виждам

  Poetry » Love
711 0 0

Не искам вече да те виждам, аз бях прекалено добър, а ти се възползва от това....
Заминавай, искрено се надявам, че утре щастието пак ще почука на моята врата!
Забрави ме, нали не съм красив? А всичко останало за теб няма значение....
Заминавай, вече не искам да те виждам.... утре слънцето отново над мен ще изгрее!

Съжалявам, че сгреших като си помислих, че си различна, за всичко сам съм си виновен....
Сърцето ми се къса, но заминавай.... не искам никога вече да те виждам!
Тъгата ме убива, но ще се изправя и ти обещавам, че ще се преборя с тази болка,
защото ти ме нарани, но съм сигурен, че много скоро ще се науча отново без теб да живея!

Ти ще съжаляваш, че си замина, обещавам! Недей да забравяш моите думи....
За тъгата, за изгубеното време, за всичко, но най-вече за това, че разплака моите очи!
Красотата не е вечна и утре когато ме видиш с нея ти обещавам, че ще и завиждаш!
Забрави ме, скъпа.... всичко свърши между нас, не искам вече да те виждам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Калинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...