Не карай чуждото сърце да чака,

ако не си готов в замяна да дадеш,

една ръка протегната във мрака,

усмивка топла, миг или копнеж…

Не карай… защото болката убива

и сякаш не една, а хиляди стрели,

в гърдите ти като вълни преливат,

а после, вярвай ми, неистово боли.

А тази болка… тя трудно отминава,

даже времето не може да я заличи

и никое, и никое сърце не заслужава,

такава рана, в гърдите да кърви.

21.06.2014