(Не)коледно
Коледно ли? Мили Боже!
Как без пукната парà?
Със стотачка знам, че може
да са справя... Но с пера
върху шапката си стара,
май съм клоун, друже мил.
Дай поне една цигара!
Не девойки за кадрил,
подари ми топло яке
с цип и вдигната яка.
Знам, че всяка жаба квака
в своя гьол, ала така
моя гьол щом експертираш,
с мене ще се съгласиш:
щом човещина намираш,
няма да се резилиш.
Празникът е май за други,
тъй с години е било.
Знам, че имаш си съпруга,
и кола, и колело...
Ето – и елха си купил
мацето да веселиш.
Щом ледът ѝ се разчупи,
и сърмички, и сладкиш,
че и някакъв подарък
ще ти спретне от сърце.
Мен зарадвай с топъл залък,
с мъжка шапка без перце.
Коледен светът да стане
за клошарчето бедняк.
Нека празнични камбани
зазвънят в душата пак!
© Мария Панайотова All rights reserved.
