Не ме чети
Не ме чети.
Какво ли ще научиш
от бледите ми напъни, нали
и без това бездарието те мъчи,
а то при мен
се чувства у дома си.
Че кой съм аз? Поредният кретен
от който Музата далеч стои.
Не ме чети!
Търси си по-надежден,
разпитващ облаци и ходещ по звезди,
с претенции, че ще пребъде вечен.
А аз, щом тялото заспи,
завито с чернозем уютен,
ще съм изчезнал без оставащи следи.
Не ме чети.
Довиждане и сбогом
всъщност казвам ти,
и гмуркам се в пореден огън,
че всичките ми дни
са пепелище –
Не ме чети!
От мене няма да получиш нищо!...
12. 04. 2024 г.
© Георги Каменов All rights reserved.
