Не ме гадай по пръстите на черните клавиши,
аз лава съм, изтичам в песента.
Не ме гадай по нотите на красивите шевици,
които аз създавам със силата на любовта.
Не ме гадай по нежния и звънък глас,
музиката се стича от сърцето и душата.
Не ме гадай каква съм в този час,
създадена съм от Бога и земята.
Не ме гадай по мелодията непозната,
показваща смисъла на любовта.
Гадай ме по тялото и красотата,
гадай ме, за да ме намериш след това!
© Брияна All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
