Не ме гадай по пръстите на черните клавиши,
аз лава съм, изтичам в песента.
Не ме гадай по нотите на красивите шевици,
които аз създавам със силата на любовта.
Не ме гадай по нежния и звънък глас,
музиката се стича от сърцето и душата.
Не ме гадай каква съм в този час,
създадена съм от Бога и земята.
Не ме гадай по мелодията непозната,
показваща смисъла на любовта.
Гадай ме по тялото и красотата,
гадай ме, за да ме намериш след това!
© Брияна All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
