Не ме гадай по пръстите на черните клавиши,
аз лава съм, изтичам в песента.
Не ме гадай по нотите на красивите шевици,
които аз създавам със силата на любовта.
Не ме гадай по нежния и звънък глас,
музиката се стича от сърцето и душата.
Не ме гадай каква съм в този час,
създадена съм от Бога и земята.
Не ме гадай по мелодията непозната,
показваща смисъла на любовта.
Гадай ме по тялото и красотата,
гадай ме, за да ме намериш след това!
© Брияна All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
