Не ме гледай така...! Странно.
Зная, мириша на гадно.
На нещо мръсно.
Откъде ли да започна?...
Естествено, че от главата.
Там живеят презрелите ми мисли
и понякога, само понякога
излизат през устата и тогава
гнилите ми мъртви зъби
казват истини, които
никой не иска да чуе...
По-надолу е сърцето,
за него да не говорим...
То е отходна яма
и за него пощада
няма!
Да минем към ръцете...
Те миришат на лепило
и маслени бои,
но умеят да галят и творят
вълнуващи творби. :)
Да слезем още по-надолу -
някъде към пъпа...
Знаеш ли, запазил е
аромата на пъпната връв.
Тя е виновна да поема
първия си дъх...
Слабините ми помнят
много неща...
Ауу... каква смрад -
те са удавени в
сперма и менструална кръв.
А пък на краката им писна
да газят в лайна и
да потъват все по-дълбоко
в тях.
Защо ли?...
Защото така пожелах!
И цялата превърнах се
грях.
Не ме гледай така странно!
Аз, съм просто...
и това е моето тяло.
© Зорница Аламанчева All rights reserved.
В,действителност съм много по-мило и толерантно същество,и гарантирано с по-добра лична хигиена! 
