10.03.2008 г., 7:48 ч.

Не ме гледай така...! Странно. 

  Поезия » Друга
812 0 6

Зная, мириша на гадно.

На нещо мръсно.

Откъде ли да започна?...

Естествено, че от главата.

Там живеят презрелите ми мисли

и понякога, само понякога

излизат през устата и тогава

гнилите ми мъртви зъби

казват истини, които

никой не иска да чуе...

По-надолу е сърцето,

за него да не говорим...

То е отходна яма

и за него пощада

няма!

Да минем към ръцете...

Те миришат на лепило

и маслени бои,

но умеят да галят и творят

вълнуващи творби. :)

Да слезем още по-надолу -

някъде към пъпа...

Знаеш ли, запазил е

аромата на пъпната връв.

Тя е виновна да поема

първия си дъх...

Слабините ми помнят

много неща...

Ауу... каква смрад -

те са удавени в

сперма и менструална кръв.

А пък на краката им писна

да газят в лайна и

да потъват все по-дълбоко

в тях.

 Защо ли?...

Защото така пожелах!

И цялата превърнах се

грях.

Не ме гледай така странно!

Аз, съм просто...

и това е моето тяло.

 

 

© Зорница Аламанчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Зори,писах ти нещо в Фейсбук.Стани
  • Първо искам да се извиня на поетите,ако съм ги стреснала малко с бруталното си стихче... В,действителност съм много по-мило и толерантно същество,и гарантирано с по-добра лична хигиена!
  • Брутално , но точно.Ако не е такова просто няма да носи своето внушение.Браво.
  • Колегаа,айде,моля;>без такива изказванияНа "публично" място си:>
  • За малко да повърна... не толкова директно !
  • Това е нещо различно..Брутална сиВтриса мехах
    "Слабините ми помнят
    много неща...
    Ауу... каква смрад -
    те са удавени в
    сперма и менструална кръв."
Предложения
: ??:??