Толкова призраци идват.
Не издържам!
Рушат спокойствието, съвестта ми.
Грешна съм.
Пропадам.
Мира нямам! Разбираш ли?!
Мъка и сълзи донесох ти.
Лекувах любовта с лъжи.
А ти ми прости...
Прие, че греша и ранявам,
че усмивки и сълзи дарявам.
Обичаш ме ти с тяло,
обичаш ме с душа...
Как да позволя това, кажи ми
заслужавам ли любовта...?
© Мия Николова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
