27.10.2012 г., 20:25

Не ме обичай!

Поезия » Любовна

987 0 1

Толкова призраци идват.

Не издържам!

Рушат спокойствието, съвестта ми.

Грешна съм.

Пропадам.

Мира нямам! Разбираш ли?!

Мъка и сълзи донесох ти.

Лекувах любовта с лъжи.

А ти ми прости...

Прие, че греша и ранявам,

че усмивки и сълзи дарявам.

Обичаш ме ти с тяло,

обичаш ме с душа...

Как да позволя това, кажи ми

заслужавам ли любовта...?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0