Онази теменужена нежност в очите ти
нека ми замае главата както някога.
Тогава, когато вплетените ни пръсти
значеха повече от коментара на света.
В прегръдки от мускус да потъна,
припомни ми как ухаеше нощта.
Не ме оставяй да сънувам страшната тайна,
че любовта ни е прекършена луна.
© Таня Атанасова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря ви, приятели!Усмихвате ме!