Не ме питай защо съм студена...

Jan 4, 2007, 12:19 AM

Poetry » White poetry

1219 0 4

Когато дъждът се посипе
по изморената потна земя
и студът почне да щипе
бузите нейни - на радостта,
тогава глухо потръпват
два закъснели тихи акорда.
Две кучета в мокрото лаят,
изпяват своята жажда...
Едното остава, другото - тръгва
с червена покруса в очите,
бавно от себе си се отдръпва
да не види чистото в сълзите. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Не ме питай защо съм студена...

Want to read more?

Random works