Hathor (Геновева Симеонова) Hathor (Геновева Симеонова)
32 461
Feb 27, 2020, 10:22 AM  

Не ме разсмивай

  Poetry » Love
736 4 10

Когато ти отново се родиш

измамно и се втурнеш като хала,

когато без покана настаниш

лицето си на масата за двама...

Когато най-нахално се двоиш -

и във сърцето, и в ума ми болен,

когато властно пак ми наредиш

да те обичам като нещо ново...

Че кой си ти? Не беше ли подлец,

не беше ли онази черна чума,

която тръшкайки пред мен вратата

не ми остави и последна дума?

Защо се връщаш? Този дом е ничий

и многоликата ти болка не ме трогва.

Да те прегърна? Пак да те обичам?

Не ме разсмивай! Ти ми каза „сбогом“...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0