Hathor (Геновева Симеонова) Hathor (Геновева Симеонова)
32 461
Feb 27, 2020, 10:22 AM  

Не ме разсмивай

  Poetry » Love
737 4 10

Когато ти отново се родиш

измамно и се втурнеш като хала,

когато без покана настаниш

лицето си на масата за двама...

Когато най-нахално се двоиш -

и във сърцето, и в ума ми болен,

когато властно пак ми наредиш

да те обичам като нещо ново...

Че кой си ти? Не беше ли подлец,

не беше ли онази черна чума,

която тръшкайки пред мен вратата

не ми остави и последна дума?

Защо се връщаш? Този дом е ничий

и многоликата ти болка не ме трогва.

Да те прегърна? Пак да те обичам?

Не ме разсмивай! Ти ми каза „сбогом“...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0