Не ме разсмивай
Когато ти отново се родиш
измамно и се втурнеш като хала,
когато без покана настаниш
лицето си на масата за двама...
Когато най-нахално се двоиш -
и във сърцето, и в ума ми болен,
когато властно пак ми наредиш
да те обичам като нещо ново...
Че кой си ти? Не беше ли подлец,
не беше ли онази черна чума,
която тръшкайки пред мен вратата
не ми остави и последна дума?
Защо се връщаш? Този дом е ничий
и многоликата ти болка не ме трогва.
Да те прегърна? Пак да те обичам?
Не ме разсмивай! Ти ми каза „сбогом“...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
