Jan 7, 2009, 10:58 AM

Не ме търси...

  Poetry
2.7K 0 23
 

Не ме търси.

От теб са каменните стъпки

във душата ми,

студът по нежните ми устни

и сухите треви в косата ми,

осъмналите без слънца прозорци

и нощите - разбито огледало.

Ще се намеря

в една усмивка, тичаща към мен

напряко,

в едно очакване, от стиховете ми

пробудено,

в едно горещо и малко неочаквано:

„Бъди за мене! Толкова си хубава!",

което ме приканва да полегна

в поляната на дневното желание.

И птицата във мен ще се изправи

за полети към хоризонти нови.

А стиховете ми

ще бъдат твоите окови -

едно докосвано от теб

очакване.

 

 

МУЗИКА>>>

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...