Jan 7, 2009, 10:58 AM

Не ме търси...

  Poetry
2.7K 0 23
 

Не ме търси.

От теб са каменните стъпки

във душата ми,

студът по нежните ми устни

и сухите треви в косата ми,

осъмналите без слънца прозорци

и нощите - разбито огледало.

Ще се намеря

в една усмивка, тичаща към мен

напряко,

в едно очакване, от стиховете ми

пробудено,

в едно горещо и малко неочаквано:

„Бъди за мене! Толкова си хубава!",

което ме приканва да полегна

в поляната на дневното желание.

И птицата във мен ще се изправи

за полети към хоризонти нови.

А стиховете ми

ще бъдат твоите окови -

едно докосвано от теб

очакване.

 

 

МУЗИКА>>>

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...