Не ме учѝ
Не ме учѝ! Не ме учѝ сега
как лесно се отваряли вратите!
Тя моята е станала стена
и впрочем.. Ако искаш я разбивай!
Тук паяци плетат по цяла нощ
метални мрежи. После в тях умират.
Щом навика превърнат във живот,
животът им по навик ги убива.
Какво сега? Да тръгна да броя
във кладенеца капките студени?
Не стига за възкръсване водата
защото съм увяхнало - зелено
листо, което само полъх лек
ще бутне и ще стане златна есен.
Ръката на поредния поет
и гроб да съм, ще ме направи песен.
Не ме учѝ! Не ме учи, недей
на смях и на измислена любезност.
Сълза съм във окото на злодей-
нечувана, неискана , последна.
© Деница Гарелова All rights reserved.
