Не ме забравяй!
Веднъж видях в очите ти болка...
Ще ми простиш ли за това, че те излъгах,
че крих истината от теб, за да не те нараня...
Веднъж видях как залезът си отива със всеки
един лъч светлина, потъна в мрака моята душа.
Кажи ми, сега... кажи.
Ще ми простиш ли, дори да е за последно...
Дори за последно да сме заедно,
времето лети, не ще ми простиш ти!
Аз съжалявам, толкова съжалявам,
че се получи така...
Сега умирам, за последно сбогом нямам време,
прости, че стана така... нима виновен съм
заради това...
Не ме обвинявай, не ме забравяй,
аз винаги ще съм до теб, дори и без последното
сбогом...
Може да не съм на този свят, но в твоето сърце,
надявам се, има все още място за мен.
Не ме забравяй!
Всеки ден събуждам се с вина,
нима виновен съм заради това,
че не казах ти истината,
за да не те нараня.
Сега умирам, но продължавам
да живея... Помни това.
Не ме забравяй!
Спомни си за мен, когато бяхме деца.
Как всеки ден разказвахме си мечти,
по цели нощи думи ние редяхме.
Заедно борихме се за всяка наша цел.
Сълзите си ние във шеги удавяхме.
Болката лесно ние забравяхме...
Сега нищо не е така, аз умирам!
Дълбоко в своята душа ще помня
всеки миг от дните си в нощите.
Цветовете на вятъра, носещ тъгата ти.
Всяка дума на този свят, сънища и мечти.
Не ме забравяй ти!
Всеки ден събуждам се с вина,
нима виновен съм заради това,
че не казах ти истината,
за да не те нараня.
Сега умирам, но продължавам
да живея... Помни това.
Не ме забравяй!
Текстът бе предвиден за текст на песен и е посветен на най-добрата ми приятелка... но нека бъде подарък за всеки, на който му харесва и наистина усети това, което съм имал предвид.
© Красимир Иванов All rights reserved.
