Feb 23, 2006, 4:04 PM

Не ми прощавай греховете 

  Poetry
682 0 3

Не ми прощавай греховете,
а ме осъждай доживот.
Заключвай ме между куплетите.
Във стаята ми - като в гроб.
В зениците - като във пъкъл.
Оставяй ме съвсем сама,
завързана във някой ъгъл.
Във онемяла тишина...
До оглушаване, до лудост.
Която кара да крещиш.
И чакай да се случи чудо.
И чакай Бог да се роди...


Венцислава Симеонова

© Венцислава Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??