Не ми се сърди, любов
Не ми се сърди, любов, моля те! Не!
Ще те оставя навън, пред дома ми да чакаш.
Аз когато те търсих, ти къде беше? Къде?
А сега си дошла при мен, по вратата да драскаш...
Но ти настояваш... И блъскаш... И плачеш...
И се мяташ... И ми обещаваш мечти...
Казваш, че ако трябва и след мен ще се влачиш...
Но как се забравят тези толкова много лъжи!?!
Добре! Ще те пусна, щом искаш.
Ще ти дам дори малко хляб и вода.
Но после трябва пак да си тръгнеш.
Нали знаеш? За двама е тази игра...
Хайде! Тръгвай сега! Ето там е вратата...
Престани! Измъчваш ме... И не ме гледай така!
Не искам пак да те изгубя в житата...
Но ти... Оставаш ли? Какво да те правя сега?
© Светла Асенова All rights reserved.