Не мога да летя ли? Кой ти каза?
Не мога да летя ли?
Кой ти каза?
Какви са тези глупави обиди?
От лютия, в очите ти, сарказъм
крилете ми, за тебе, са невидими.
Но аз ги имам –
истински и бели
и с гълъбите си споделям полета.
Земята рядко става
за постеля,
и видиш ли ме тук, да знаеш –
пролет е.
Недей да ме разпитваш за проблемите–
за трудности,
болежки
и недъзи.
Крилете неподвластни са на времето,
прелитат над препятствията бързо.
Аз вдишвам свободата на моретата
далеч от хорски приказки и врява.
По римичка дарявам на поетите
и стиховете им
ме изцеряват.
Не се лъжи!
Не са ръце, ръцете ми.
За малко съм дошла да те заситя
със стихче,
залък
или миг от времето…
и после към мечтите си политам.
© Деница Гарелова All rights reserved.
