Не мога да пиша сега
Когато са спуснати всички завеси
В тъмното всички жени са принцеси
Но аз се целувам само с една
Тя е винаги крачка напред
И не иска да пуска юздите
Всяка от тях може да бъде повикана
Но никоя няма да бъде приета
Не мога да свикна веднага
Да бъда ненужна награда
Не мога да пиша сега
Когато завесите падат
03.07.2006
© Десислав Илиев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
