Не мога да се сбогувам с вчера

Dec 13, 2008, 11:27 AM

Poetry » Other

588 0 3

Бързах.
Времето ме вземаше и ме носеше,
аз бях просто песъчинка във вятъра.
Моят ум смисъла просеше,
моето съзнание опита да избяга.
Искрено ли беше лицето ми,
когато лъжех просто с усмивки?
Кой си позволява да нарича
гадните лъжи - "Думи красиви"?
Бързах.
Ужасно закъснявах и липсвах -
там, където имаха нужда от мен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Не мога да се сбогувам с вчера

Want to read more?

Random works