Не мога да се сбогувам с вчера

13.12.2008 г., 11:27 ч.

Поезия » Друга

585 0 3

Бързах.
Времето ме вземаше и ме носеше,
аз бях просто песъчинка във вятъра.
Моят ум смисъла просеше,
моето съзнание опита да избяга.
Искрено ли беше лицето ми,
когато лъжех просто с усмивки?
Кой си позволява да нарича
гадните лъжи - "Думи красиви"?
Бързах.
Ужасно закъснявах и липсвах -
там, където имаха нужда от мен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Не мога да се сбогувам с вчера

Искате да прочетете повече?

Предложения