Не на мишедушието
Не на мишедушието
В любимец искам аз да се превърна,
да стана котарак във парламента.
На плъховете тъпкано ще върна,
че крадоха жито от мойта рента.
Ще ходя важно с изпъчени гърди,
доволен от красивата си кожа
и ще показвам своите зъби -
усмихнат, без да се тревожа.
На мацките ще суча бял мустак,
изпружен на удобната си банка.
И ще маркирам пак и пак, и пак -
народно поверената ми сянка...
Копнеж, копнеж! Ех, мишка ще остана!
Ощипване – несбъдната мечта.
Май котешкият грип те хвана! -
извика моята жена.
Каква ти треска… Без заплата -
от раждането до смъртта.
Девет живота - два мандата...
нещастна котешка съдба.
Следите ли ме с дебнеща походка,
слуги от свитата на някой фараон.
Но нека той да ми изпрати котка,
достойна да изплаши слон.
Дедите ми са стряскали мамут.
Това от баба си го знам.
Свирепи са били, а аз съм шут
и смея се… на своя срам.
© Борис Борисов All rights reserved.
