Aug 14, 2008, 2:17 PM

Не намирам прошка за себе си

  Poetry
1.1K 0 16
 

Не намирам прошка за себе си...

Не намирам утеха...

Под старите прелези

нощни влакове лятото взеха...

Август се плъзна надолу,

изтегна се сам на перона,

небето проблесна  - вечерно и голо

с единствена лунна корона...

Вечер предесенен хлад

донесе воал от тъга -

изстива целият свят,

хоризонтът трепти в тишина...

Не намирам прошка за себе си...

По безкрайните релси в нощта

играят семафорни глобуси...

Една хладна, блестяща сълза

потича по гърлата на тъмни тунели

и се спускат блестящи бариерите -

крехки, стоманени и бели...

нощта крие табелите -

изгубени пътници в лятото чакат,

август носи само печал...

безразличен е мракът -

в дъха ми задавен е спрял...

 

не намирам прошка за себе си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евкалипт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...