Aug 14, 2008, 2:17 PM

Не намирам прошка за себе си

  Poetry
1.1K 0 16
 

Не намирам прошка за себе си...

Не намирам утеха...

Под старите прелези

нощни влакове лятото взеха...

Август се плъзна надолу,

изтегна се сам на перона,

небето проблесна  - вечерно и голо

с единствена лунна корона...

Вечер предесенен хлад

донесе воал от тъга -

изстива целият свят,

хоризонтът трепти в тишина...

Не намирам прошка за себе си...

По безкрайните релси в нощта

играят семафорни глобуси...

Една хладна, блестяща сълза

потича по гърлата на тъмни тунели

и се спускат блестящи бариерите -

крехки, стоманени и бели...

нощта крие табелите -

изгубени пътници в лятото чакат,

август носи само печал...

безразличен е мракът -

в дъха ми задавен е спрял...

 

не намирам прошка за себе си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евкалипт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...