Aug 14, 2008, 2:17 PM

Не намирам прошка за себе си

  Poetry
1.1K 0 16
 

Не намирам прошка за себе си...

Не намирам утеха...

Под старите прелези

нощни влакове лятото взеха...

Август се плъзна надолу,

изтегна се сам на перона,

небето проблесна  - вечерно и голо

с единствена лунна корона...

Вечер предесенен хлад

донесе воал от тъга -

изстива целият свят,

хоризонтът трепти в тишина...

Не намирам прошка за себе си...

По безкрайните релси в нощта

играят семафорни глобуси...

Една хладна, блестяща сълза

потича по гърлата на тъмни тунели

и се спускат блестящи бариерите -

крехки, стоманени и бели...

нощта крие табелите -

изгубени пътници в лятото чакат,

август носи само печал...

безразличен е мракът -

в дъха ми задавен е спрял...

 

не намирам прошка за себе си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евкалипт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...