Не намирам прошка за себе си...
Не намирам утеха...
Под старите прелези
нощни влакове лятото взеха...
Август се плъзна надолу,
изтегна се сам на перона,
небето проблесна - вечерно и голо
с единствена лунна корона...
Вечер предесенен хлад
донесе воал от тъга -
изстива целият свят,
хоризонтът трепти в тишина...
Не намирам прошка за себе си...
По безкрайните релси в нощта
играят семафорни глобуси...
Една хладна, блестяща сълза
потича по гърлата на тъмни тунели
и се спускат блестящи бариерите -
крехки, стоманени и бели...
нощта крие табелите -
изгубени пътници в лятото чакат,
август носи само печал...
безразличен е мракът -
в дъха ми задавен е спрял...
не намирам прошка за себе си...
© Евкалипт Всички права запазени