Не намирам прошка за себе си
Не намирам прошка за себе си...
Не намирам утеха...
Под старите прелези
нощни влакове лятото взеха...
Август се плъзна надолу,
изтегна се сам на перона,
небето проблесна - вечерно и голо
с единствена лунна корона...
Вечер предесенен хлад
донесе воал от тъга -
изстива целият свят,
хоризонтът трепти в тишина...
Не намирам прошка за себе си...
По безкрайните релси в нощта
играят семафорни глобуси...
Една хладна, блестяща сълза
потича по гърлата на тъмни тунели
и се спускат блестящи бариерите -
крехки, стоманени и бели...
нощта крие табелите -
изгубени пътници в лятото чакат,
август носи само печал...
безразличен е мракът -
в дъха ми задавен е спрял...
не намирам прошка за себе си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евкалипт Всички права запазени
