sama86
68 results
Попей ми песен за тогава,
когато ще утихне и кръвта...
Попей, не ме оставяй,
щом дойде време да заспя...
Вземи очите ми в сърцето си – ...
  694 
Ти ме имаш точно така,
както вятърът има простора,
както птицата има една синева
и за всеки размах на крилете се бори...
Ти ме имаш точно така, ...
  778 
Тази зима едва е започнала, Герда…
Блести от запалено, бяло сияние.
Аз забравих. За градината с твоите гербери,
сам съм със стари предания…
Болят ме очите. От чистото синьо на севера. ...
  1459 
Аз бях онази лястовица от хартия,
която се разпадна с късния, предзимен дъжд…
Разтворих се, самотните сълзи във мене да попия,
сълзите на Ноември, потекли изведнъж…
Замахнах със крила с последна тръпка ...
  672 
Най–сетне в себе си ще спра
и вярата ще бъде тиха, но силна и последна…
Ще бъде ден, когато ще замлъкне песента
в кръвта…
Очите ми ще се затворят. Непрогледнали… ...
  900 
Седем чисти води ще умият
нашите грешни очи.
Без вина ще са само ония,
които ще раждат сълзи...
Ще са чисти само ръцете, ...
  617 
Ти все така минаваш в сенките на лятото
и ми миришат цъфнали липи на тебе,
и слънцето е лъч безпомощно разлят –
не гали вече, просто непотребен…
А юни днес се е родил и аз го искам, ...
  772 
Добрите момчета не правят така.
Само когато е нужно убиват...
Не оставят къвящата тежко сърна
да лежи във горчивата хорска коприва,
те намират бистър поток, ...
  685 
Не вярваш в ангели - това си ти,
препъваш се в крилата ми, без да погледнеш.
О, Лусифер, вдигни безкрайно сините очи
и виж къде съм, пред портата последна...
Крилата ми са малко бледи, невидими, ...
  746 
Не вярвам във пролетни знаци,
както не вярвам и в разцъфнали нарциси,
не вярвам в хвърчилата, когато не кацат,
както не вярвам в посоки, когато са три...
Не вярвам в ръката, повторно протегната, ...
  689 
Ще се родя. Когато пак прелита сняг,
когато потече във вените ми кръв и бъде синя,
когато няма да съм повече и не по-малко аз,
но ще са минали безброй години...
Когато утре ще е мъртво както днес, ...
  695 
Ти дойде... След толкова дълго очакване...
С разранени нозе и с цялата гордост в очите.
Каза : Аз съм Бог. Не питах, нозете със сълзи изплакнах,
Побеляха им раните, солени ми бяха сълзите...
Дано светиш дълго по пътя ми, това се помолих. ...
  781 
Едно си спомням... беше зима,
и дълго меко, утешително валя...
Звездите сгушиха се в топлите камини,
прикоткани от бяла тишина...
В прегръдките ми за секунди ...
  1156 
"Не казвай, любе, лека нощ, че като казваш, любе,
сърце пробождаш с остър нож..."
Тъмно е. И тихо, и пулсно изтръпнало,
и бели кенарени постели,
твоите пръсти ли галят до съмнало, ...
  703 
Нека пресъхнат всички дълбоки реки,
начертали под ресниците пътища.
Нека белият сняг топла смърт да стопи,
докато към теб само омраза ме връща...
Нека всеки пулс се забавя със стотна, ...
  678 
посветено на С.
Ти и само ти я донесе на пръсти -
нежността в живота ми...
Един копнеж,
който времето разпръсна, ...
  667 
Какво нежно везбо, колко пъстра болка...
Кого чакаш, тъжна невесто?...
Виж очите ми, скръбни извори дълбоки,
към пътя се взират на често...
Не се връщат, никога не се връщат черните, ...
  914 
Посветено
Не бях прощаваща. А ти такава ли ме искаше?
Не бях безгрешна. Но повече от мен и ти не беше...
Не бях безпътница. А ти такава ли ме мислеше?
Не беше лесно. Но повече от тебе - мен болеше... ...
  667 
Не премръзнаха ли бледите ти пръсти, Астрид!?
Да правиш винаги любов по задължение.
Тя зимата ще дойде и ще си отиде, не и от сърцето ти,
Където ме довя премръзналото северно течение,
което всъщност май са ледените фиорди във очите ти, ...
  593 
А как е топло в шепите, от топлината на камината,
със стари чергила покривам нощите, самотница.
Под миглите ми бавно ляга краят на годината,
по-нужен си от всякога, сиротнико...
Ноември идва като циганин, брадясал и нехаещ, ...
  798 
Огньове от късната есен. Това е тя.
Безпощадно запалва болка в небето
и косата и е вихрушка червени листа,
които вечер в ръцете му светят...
Пръски от дъжд и въздушна мъгла, ...
  668 
Отвори ми врата. И не питай за нищо.
Имаш само дванадесет часа...
Пред късното, есенно, топло огнище,
нека моите приказки втасват...
Откъсни си ръцете от мене. Не искам. ...
  619 
На С.
И днес ще искаш Маргарита да се върне.
Ала на нея и омръзна да е сянка и варовик...
Очите й одавна светят на стена на църква,
и вековете се изтичат през ръцете като миг... ...
  641 
Ела, за да ме вземеш... каквото е останало...
Ела, за да ти дам... каквото имам...
Земята чака само вечният си градинар,
за да налее сок в градината...
Земята, вече овдовяла много есени, ...
  721 
С посвещение
Мълчиш, с най-тежкото мълчание...
Със немотата на виновния,
а всеки поглед с теб е изпитание,
и всяка дума е ирония... ...
  688 
Аз идвам... с коси като есен...
Твойто злато във чужди ръце...
На средата на заглъхнала песен...
Октомври настръхнал ще спре...
Тук съм застанала, до зрелия кестен... ...
  655 
Посвещение: за един малък принц
На края на земята загива времето в сапунени балони.
На детска люлка се люлее спомена ми за света...
Високо бъдещето се заплита в мъртви клони...
А ти, все още златокосия, подаваш ми рисувана овца!! ...
  820  10 
Ловях бездомните светулки, след теб да не угасна...
Опитах се, но светлината им не ми достигна...
И само болно ирисът в окото ми нарасна,
наля се с мъка и не успях да я премигна...
Накладох върху името ти някаква ненавист - ...
  733 
Магьоснице, докосвай ме...
Очите ти са най-необяснимото зелено..
Не ме пести - прахосай ме...
Усещай ме с пулсация на разрушение...
Защото аз съм най-жестокия от всички твои, ...
  624 
Дъхът ми ритъма прескочи за секунди,
за да издишам нищото,
преляло от душата ми и сухо...
Сърцето ми изгуби пулса за секунди
и след това, в кръвта отприщено, ...
  735 
С посвещение...
Малката Ида танцува с гладиолите...
Днес за последно, преди да порасне...
В съня и са куклите - немите, голите,
и гледат във нея, недетски ужасни... ...
  1189 
Безумни, бездънни, сапфирени...
Две огледални, неписани истини...
Две прави, от диагонали раздирани...
Страсти, до омраза избистрени...
Потъвам, припадам, изгубвам се... ...
  668  10 
Посветено
Моя любов... ще умра днес като птица, от самота,.
ще притисна гърди към храста и ще гледам простора,
да умрем като птици - след края на песента,
не умеем да умираме от самота, когато сме хора... ...
  793  12 
И всяка една е доверие,
което поляга в грижовни обятия...
Едно топло предверие,
което не помни разпятие...
И всяка една влиза чиста ...
  661 
Не намирам прошка за себе си...
Не намирам утеха...
Под старите прелези
нощни влакове лятото взеха...
Август се плъзна надолу, ...
  840  16 
Вървя назад... по старите си стъпки...
И тиха съм, на пръсти... във сърцето...
Забравям... забравям колко са ми скъпи,
не се познавам и се крия зад пердето
на новата ми, днес родена личност, ...
  790  10 
На С.
На брега на небето...
Август чертае със пръсти,
и е топло и светло...
Циганско лято въкръсва... ...
  1253  15 
Господи, аз не възкръсвам,
тежкия жребий недей ми дава...
земята е уморена и мръсна...
И ти си останал само във хляба...
Господи, нали сме от тебе?! ...
  745 
А всеки ден е просто изгрев, нали?...
И с всяко вдишване не мога да спра -
както за първи път или както преди,
да те обичам, да те обичам... просто така!
Искам да разтворя ръце - ръцете, които ...
  673 
Той е тъмен, самотник.
Все тъй непогазен...
Като вятър сиротен.
Домът му е празен...
Той е синя стомана. ...
  710 
Random works
: ??:??