Не, не искай
Щом думите са станали лъжи,
недей да искаш вяра!
Не! Не искай!
Отляво под ребрата ми лежи
една любов, разпадната на липси.
По всичките ми клетки си попил,
във всичките ми рими си останал.
Зад погледа ти син и адски мил
ти колко дълго криеш урагани?
Как тихото превърнахме в затвор
и всеки зад решетката се сгушва.
Избухват тишините в глупав спор,
защото много трудно се изслушват.
Щом с допир кадифен оставяш пак
по кожата следи като от рана,
да вярвам ли, че ме обичаш? Как?
И как да имам смелост да остана?
Щом криеш под крилото острие,
не мога с теб да дойда. Не, не мога!
В едно сърце, което те прие
на мястото на “Обич”, пише “Сбогом”.
© Деница Гарелова All rights reserved.
И аз теб открих, преди около година 
