Не, не съм Жулиета,
(вече го писах),
да умра от любов.
Чувствата скрих,
с катинар ги заключих.
Разумът днес е на ход.
Ще ти кажа,
не гледай учуден!
Вече не искам
да боли от любов.
Давам обич.
Със шепи гребеш,
а си иначе стиснат.
Кантарът увисна,
все към теб натежал.
Този прът, дето
в колелото го тикаш
... и от него
ми писна...
Не, не съм Жулиета
или поне се опитвам.
© Галя Николова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
