Не, не съм
Не, не съм Жулиета,
(вече го писах),
да умра от любов.
Чувствата скрих,
с катинар ги заключих.
Разумът днес е на ход.
Ще ти кажа,
не гледай учуден!
Вече не искам
да боли от любов.
Давам обич.
Със шепи гребеш,
а си иначе стиснат.
Кантарът увисна,
все към теб натежал.
Този прът, дето
в колелото го тикаш
... и от него
ми писна...
Не, не съм Жулиета
или поне се опитвам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
