Не ни достигна въздух да опазим любовта
Не ни достигна въздух да опазим любовта,
задъхахме се някъде по пътя
без кислород сърцето заболя
разви аритмия от неразбрани чувства
Не ни достигна час, най-много два
да поговорим, да поплачем, да простиме
да ти призная колко мразя вечерта,
в която пак бълнува онова омразно име.
Не ми достигна глътка кислород
да изкрещя, че утре си отивам,
че стаята е пълна с въглерод
и дробовете ми горят безсилни.
Не ми достигна малко тишина
да чуя, шепота - обичам
и в шепот на заспала тишина
си тръгнах - твойто име, сричайки.
© Наталия Божилова All rights reserved.
