8.10.2015 г., 21:21  

Не ни достигна въздух да опазим любовта

891 0 1

Не ни достигна въздух да опазим любовта,

задъхахме се някъде по пътя

без кислород сърцето заболя

разви аритмия  от неразбрани чувства

 

Не ни достигна час, най-много два

да поговорим, да поплачем, да простиме

да ти призная колко мразя вечерта,

в която пак бълнува онова омразно име.

 

Не ми  достигна  глътка кислород

да изкрещя, че утре си отивам,

че стаята е пълна с въглерод

и дробовете ми горят безсилни.

 

Не ми достигна малко тишина

да чуя,  шепота - обичам

и в шепот на заспала тишина

си тръгнах - твойто име, сричайки.

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...