Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Oct 12, 2010, 11:02 PM

Не нощ, а синя топлина 

  Poetry » Love
855 0 10

Не дъжд от ласки, а водопад от слънчев рой
припърхваше от твоите очи засмени.
Превърна ме от капчица  в жена - порой,
напита с устните  ти  ненаситни.
Съзиждаше ме с дъх във полутон
с трептения от мисли и мечтания
в мелодия политнала, като балон
издигната в сетивност и желания.
Пресътворяваше, създаваше от мен
букет от нежност, сплетен в полусън,
а аз със безпределната любов по теб
трептях в кристалите на чудния ти звън.
Не беше нощ, а синя топлина
в кълбо от сноп светления безмерни.
В заплетените пръсти любовта
празнуваше в забързаните  ритми.
В усмивката ти моята душа
пулсираше, издигната в безкрая...
Сбогувах се със теб... ти не разбра,
че нощ вълшебна е последна, Обич моя...

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??