Не нощ, а синя топлина
Не дъжд от ласки, а водопад от слънчев рой
припърхваше от твоите очи засмени.
Превърна ме от капчица в жена - порой,
напита с устните ти ненаситни.
Съзиждаше ме с дъх във полутон
с трептения от мисли и мечтания
в мелодия политнала, като балон
издигната в сетивност и желания.
Пресътворяваше, създаваше от мен
букет от нежност, сплетен в полусън,
а аз със безпределната любов по теб
трептях в кристалите на чудния ти звън.
Не беше нощ, а синя топлина
в кълбо от сноп светления безмерни.
В заплетените пръсти любовта
празнуваше в забързаните ритми.
В усмивката ти моята душа
пулсираше, издигната в безкрая...
Сбогувах се със теб... ти не разбра,
че нощ вълшебна е последна, Обич моя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
